Прочети за изследванията на един от най-добрите и иновативни клетъчни биолози в света, Брус Липтън.
Лекарите доскоро мислеха, че единственото, което бременните жени могат да правят, за да се погрижат за здравето на бебето си, е да се хранят добре, да поемат витамини и минерали и да правят физически упражнения – според общоприетите разбирания всичко останало се определя от генетичните програми. Ала по-съвременните изследвания оборват мита, че нероденото дете не е достатъчно развито, за да реагира на друго, освен на хранителната си среда. Оказва се, че колкото повече научават изследователите, толкова повече разбират колко сложна е нервната система на ембриона и бебето и че тя има големи сетивни и познавателни способности.
Вследствие на епигенетичната революция и новата наука, разкриваща, че сигналите на околната среда контролират изявата на гените, вече знаем, че нероденото бебе се влияе от много повече неща. Освен хранителни майчината кръв съдържа и голямо количество “информационни” молекули като химически вещества, хормони и фактори на растежа, които влияят върху и контролират емоционалното и физическото здраве на майката.
Днес знаем, че същите вещества, които въздействат върху преживяванията и поведението на майката, преминават през плацентата и се насочват към същите клетки и гени в ембриона. В резултат на това развиващото се бебе бива окъпано в същата кръвна химия като майката и преживява същите емоции и физиология.
То например абсорбира кортизола и другите хормони на стреса, ако майката е хронични тревожна. Ако детето е нежелано по някаква причина, то бива залято от веществата, свързани с емоцията на отблъскване. Ако майката е лудо влюбена в бебето и партньора си, то се окъпва в любовни еликсири. Ако майката е изпълнена с гняв към бащата, който я е изоставил по време на бременността, детето бива обляно с веществата, свързани с гнева.
Развиващият се мозък на ембриона не само отговаря на химическите посланици в кръвта на майката – той придобива памет за водопада от вещества, формирали преживяванията му в утробата. Когато настъпи време да се роди, детето вече е “свалило” емоционалната музика на поведението и тя ще остане в него през целия му живот. Детето се ражда тананикайки си определена мелодия, тъй като то вече е било програмирано с шаблоните на емоционалните химически вещества, които е преживяло в утробата. Това програмиране е резултат от повтаряемите шаблонни емоционални преживявания на майката. След раждането детето започва да създава житейски преживявания, които играят ролята на текст, пасващ на емоционалната мелодия, с която разполага. Това е страхотно, ако мелодията е свързана с любов, но е печално, ако майчиното емоционално състояние по време на бременността е било хронично нестабилно.
На практика майката (и по силата на взаимоотношенията – и бащата) играят ролята на фактор, който дава предимство на детето в природата. Чрез физиологията на майката и особено чрез кръвта ѝ, която тече по плацентата, ембрионът индиректно учи нещата за света, в който ще се роди, и активно настройва поведението и генетиката си, за да оцелее в света на родителите си.
“Магията на медения месец”, Брус Липтън, клетъчен биолог
