Прочети за изследванията на един от най-добрите и иновативни клетъчни биолози в света, Брус Липтън.

Лекарите доскоро мислеха, че единственото, което бременните жени могат да правят, за да се погрижат за здравето на бебето си, е да се хранят добре, да поемат витамини и минерали и да правят физически упражнения – според общоприетите разбирания всичко останало се определя от генетичните програми. Ала по-съвременните изследвания оборват мита, че нероденото дете не е достатъчно развито, за да реагира на друго, освен на хранителната си среда. Оказва се, че колкото повече научават изследователите, толкова повече разбират колко сложна е нервната система на ембриона и бебето и че тя има големи сетивни и познавателни способности. 

Вследствие на епигенетичната революция и новата наука, разкриваща, че сигналите на околната среда контролират изявата на гените, вече знаем, че нероденото бебе се влияе от много повече неща. Освен хранителни майчината кръв съдържа и голямо количество “информационни” молекули като химически вещества, хормони и фактори на растежа, които влияят върху и контролират емоционалното и физическото здраве на майката. 

Днес знаем, че същите вещества, които въздействат върху преживяванията и поведението на майката, преминават през плацентата и се насочват към същите клетки и гени в ембриона. В резултат на това развиващото се бебе бива окъпано в същата кръвна химия като майката и преживява същите емоции и физиология.

То например абсорбира кортизола и другите хормони на стреса, ако майката е хронични тревожна. Ако детето е нежелано по някаква причина, то бива залято от веществата, свързани с емоцията на отблъскване. Ако майката е лудо влюбена в бебето и партньора си, то се окъпва в любовни еликсири. Ако майката е изпълнена с гняв към бащата, който я е изоставил по време на бременността, детето бива обляно с веществата, свързани с гнева.

Развиващият се мозък на ембриона не само отговаря на химическите посланици в кръвта на майката – той придобива памет за водопада от вещества, формирали преживяванията му в утробата. Когато настъпи време да се роди, детето вече е “свалило” емоционалната музика на поведението и тя ще остане в него през целия му живот. Детето се ражда тананикайки си определена мелодия, тъй като то вече е било програмирано с шаблоните на емоционалните химически вещества, които е преживяло в утробата. Това програмиране е резултат от повтаряемите шаблонни емоционални преживявания на майката. След раждането детето започва да създава житейски преживявания, които играят ролята на текст, пасващ на емоционалната мелодия, с която разполага. Това е страхотно, ако мелодията е свързана с любов, но е печално, ако майчиното емоционално състояние по време на бременността е било хронично нестабилно. 

На практика майката (и по силата на взаимоотношенията – и бащата) играят ролята на фактор, който дава предимство на детето в природата. Чрез физиологията на майката и особено чрез кръвта ѝ, която тече по плацентата, ембрионът индиректно учи нещата за света, в който ще се роди, и активно настройва поведението и генетиката си, за да оцелее в света на родителите си.

“Магията на медения месец”, Брус Липтън, клетъчен биолог

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментара си!
Въведете името си

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.