Лична история с неочакван край

Здравейте. Казвам се Лиляна – работеща жена и горда майка на две прекрасни момичета. От няколко месеца следя работата и инициативите на Елена Терзиева и тихо се възхищавах.

Реших да споделя моята история и да вдъхна кураж на всичи борбени момичета, които искат да имат дете.

Темата за бременност и забременяване е доста лична за мен и съпруга ми. Опитите ни за бебе започнаха малко преди сватбата ни през 2007г. Към онзи момент бях диагностицирана с Хашимото и инсулинова резистентност, поликистоза. Редовно следях хормоните си, всички показатели бяха в норма. Последваха 7 години, в които и двамата минахме през всевъзможни изследвания, 2 неуспешни процедури инвитро, 3 неуспешни инсеминации. Тези 7 години бяха финансово изтощителни, но емоционалното изтощение тежеше най-много. Много трудно се балансира между надеждата след всяка процедура и последвалото разочарование. Отнема време балансирането на организма след всяка хормонална стимулация.

Стигна се дотам майка ми да ме попита дали съм сигурна, че знаем как се правят бебета!

В един момент реших, че трябва да направя нещо различно. Стартирах с промяна в мисленето и нагласата си – стартирах с изчистване на негативните занимания и хора около мен. Обмислях и трети опит инвитро. Тъй като съм дълбоко убедена, че всяка бъдеща майка трябва да подготви тялото си за бъдеща бременност чрез детокс, то направих лечебно гладуване последвано от много внимателно захранване. Последваха около 3 месеца, в които се хранех предимно с плодове, зеленчуци, ядки, домашни хлебчета с алтернативни брашна. Междувременно почти ежедневно с моя приятелка практикувахме йога /изключително благодаря на Ками, която вече е дипломиран йога инструктор в НСА/. Чувствах се прекрасно, за пръв път в живота си имах редовен цикъл.

Всичко това ми помогна да „рестартирам“ физически и психически.

Позволих в мислите си да съм майка, представих си го. В този момент съпругът ми смени много стресиращата си работа. Една прекрасна вечер осъзнах, че цикълът ми закъснява и на шега си взех тест за бременност /може би номер 327/ и видях заветните 2 чертички. Последва най-прекрасната и лека бременност. Ежедневно следях с глюкомер кръвната си захар и много внимавах с диетата си, но това въобще не ми тежеше. Така станах майка на прекрасната Ема. Без да я планираме, година по-късно се появи и Яна.

Искрено се надявам да съм вдъхнала поне малко надежда на всички бъдещи майки!

П.П. Към днешна дата дечицата са три. Благодарим на нашата героиня за споделеното!

*Името е променено от съображения за конфиденциалност.